Стига толкова преходи

Не ви ли стигат толкова преходи? И всичките незавършени си остават. Веднъж преход след 1989. После преход след 1997. Сега тепърва започва прехода след 2009 и това без дори да се вижда края на прехода от 1989. А ако се наложи да правим и преход след 2013 и ще е вече прекалено.
Тази цикличност започва да омръзва. И ще е много лошо ако минем по най-лошия вариант, да изчакаме с времето да си отидат всички ония елементи дето мътят водата. Те сега са на годинки, ама на кой ли му се чака да си отидат по каналния ред. А току-виж оставили и наследство. Разни там невръстни елементчета, дето да мътят и те водата.
Та дайте да си отбележим днешния ден както трябва и да не го забравяме. Да отбележим после януарските събития от 2009 и да не забравяме и тях. Да отбележим и февруарските от 1997 и да не забравяме и тях. Че както сме тръгнали, само ще се натрупват дати за отбелязване, а блатото ще си е все толкова мътно.
---

10 години в SETI@Home

Тези дни се сетих да разгледам статистиките на една от най-старите ми, да я наречем, занимавка. Вероятно повечето от вас са чували за проекта SETI (ако не от другаде, поне от филма "Контакт").

Участвам в домашната му версия от 20 септември 1999. От гледна точка на потребителя всичко е просто - тегли се една малка програмка, прави се регистрация, оставя се да работи и се забравя за нея. Далеч от очите се случват доста сложни неща. Голямата чиния в Аресибо всеки ден приема огромни количества данни, които трябва да се обработят. Тъй като това е непосилна задача само за една организация, е измислен хитър способ за въвличане на разрастващата се по това време компютърна и интернет общност. Данните от радиотелескопа се разделят на малки порции и се изпращат до доброволците като мен (които предварително са инсталирали софтуера за обработка на данните). Софтуерът върши цялата останала работа с обработката, след което изпраща готовите данни.

Целта на всичко това е имагинерна, но и много завладяваща за всички, израстнали с фантастичните романи, Discovery Channel и National Geographic. Търсим извънземни. Всъщност, следим за радиосигнали, които евентуални извънземни цивилизации са изпратили волно или неволно по време на съществуването си. Което не е чактолкова невероятно - едно от първите мощни излъчвания на радиовълни от Земята са телевизионните предавания от олимпийските игри в Берлин през 1936 г. и са достатъчно мощни за да бъдат засечени много далеч в космоса. (тази идея дори е развита в "Контакт").

Проектът има много критици, както може да се очаква. Мнозина смятат, че дори космосът да е пълен с извънземни радиоизлъчвания, шансът да бъдат засечени е минимален, тъй като радиотелескопът в Аресибо сканира една нищожна част от видимия космос. Напоследък се появиха и критики относно прахосването на огромни количества енегрия от потребителите, участващи в подобен проект - софтуерът за изчисления заема 100% от процесорното време (като разбира се, е с най-нисък приоритет сред процесите). През последните години се появиха още много подобни проекти за споделени изчисления, като много от тях имат за цел далеч по-практични неща. Изчисление на поведението на климата, "сгъване" на протеинови молекули в опит да се синтезират по-добри медикаменти, изследване на пулсари, и дори симулации свързани с Големия адронен ускорител са малка част от богатия избор, с който можете да запълните процесорното си време. При това за актуални и полезни каузи.

Въпреки това обаче SETI и досега си остава моята първа любов, с който съм "заразил" още много компютри. Знам, че шансовете за успех на проекта са астрономически малки, поне по време на моя жизнен цикъл, че дори и по време на нашата цивиизация. Знам, че прахосвам енергия за глупости. Обаче си оставам мечтател, това ми е останало ;-)
---

А дали аз съм горд

От това че мадам Ирина Бокова, с интересно номенклатурно минало (и още по-интересно номенклатурно семейство), е новият генерален директор на ЮНЕСКО? Едва ли. По-скоро може само да ме е срам, че излизаме пред света с човек на подобна длъжност.

Чета тази сутрин блогове и новини, и продължавам да констатирам очевидното. Хората с дори малко червен оттенък са във възторг. Реакциите на останалите варират между срам, гняв, недоумение, разочарование. Хората с червен оттенък радушно забравят миналото на мадам Бокова и се хващат яростно за факта, че е българка. Да, но човекът първо е човек, и после е българин, египтянин, американец, евреин, християнин. Не обратното. И нека не го забравяме. Или поне тези от нас, които нямат привилегията да игнорират фактите заради червените си оттенъци.
---

Традиционен ден за гавра с демокрацията

Или с други думи - 9 септември. Все още се опитвам да разбера защо някои хора все още се опитват да "празнуват този светъл ден в българската история". За едни определени лица в политическия живот е ясно, ама за какво им е на гражданите? Копнеят за беленските лагери, може би.

Всъщност, фактът че все още се намират обикновени хора, които да тъгуват по "онези" времена, показва колко добре си е свършила работата пропагандната машина на репресивния режим. 20 години по-късно хората продължават да вярват. Почти като религия. Лошото при нас е, че докато фашистката пропаганда е забранена във всичките й форми, комунистическата такава все още е на почит в определени кръгове и възрастови групи. А историята ясно си показа, че разлика между двата режима няма, просто единия продължи с 50 години повече.

Ще гледам с интерес как различните политици ще коментират днешния ден. Защото това е добър индикатор как възприемат демокрацията като идея.
---