Ден на хавлията

„Хей, сас ли го онзи хупи Форд Префект? Те това се казва фруд - наистина знае де му е хавлията"

На този ден (25 май) 2001 година, две седмици след смъртта на писателя Дъглас Адамс, група интернет читатели решават в негова памет да отдадат чест на един от най-значимите и характерни артефакти в инвентара на галактическия стопаджия - хавлията. Регистрират сайт towelday.org и обявяват своята инициатива. А тя е проста и напълно в духа на "Пътеводителя" - носете си хавлията, където и да сте. Реакциите не закъсняват. Фенове от цял свят започват да отбелязват 25 май и публикуват снимки от ежедневието си, заедно с незаменимия приятел на стопаджията - хавлията.

И така, призовавам ви да се включите в мероприятието. Не излизайте без хавлията си. Обяснявайте че сте в (сравнително) добро психическо здраве, а хавлията е начин да изразите почитта си. Бъдете заразителни. Давам скромния си принос и чрез малка вметка в wikipedia.

P.S. Ако голяма част от написаното не ви говори нищо, има вероятност да сте от малкото останали хора, незапознати с едно от култовите произведения на английската (пародийна) фантастика - "Пътеводител на галактическия стопаджия". В този случай ви съветвам възможно най-скоро да запълните този сериозен пропуск в образованието си ;)

---

Струва ли си етноцентризма?

Става дума за 24 май, за съжаление. Ни най-малко нямам идея да оспорвам важността му за българското общество, но понякога се чудя нещо друго, което няма как да променим така или иначе. Наистина ли е толкова положителен факта, че имаме собствена азбука и език? С какво сме по-различни от романските и славянски езици, ползващи латиница? Не ни ли пречи това донякъде?

Струва ми се че се раздвояваме между вътрешната гордост от езика и азбуката, и рационалното преследване на знания за повече езици. Владеенето на един, два и дори повече езици е на практика задължително в наши дни. В този смисъл не би ли била една унификация във вербалното общуване приемлив компромис, с който можем да оправдаем отказването си от националния език? Колко ли средства би спестил света от услуги за преводи и легализация на документи?

Само за тромавата бюрокрация на Европейския съюз на година се отделя солидна част от бюджета на общността. 23 официални езика и 3 официални азбуки. Най-търсената професия - преводач от естонски на малтийски. Локализацията на софтуер идва отделно. Без да броим психологическата бариера, която е донякъде пречка за упражняването на един от фундаменталните принципи - правото на свободно движение на хора. Ако не знаем езици сме за никъде, това е дори мантра в университетите.

Подобни размисли не са особено подходящи за 24 май, но пък имам лошия навик по празници да се замислям за тяхната обратна страна. Дали само аз я виждам?
---

Право на отговор

Пиша този постинг в отговор на публикацията на Борислав Цеков "За лъжепророците и евтиното оригиналничене". Принуден съм да го направя тук, а не в неговия блог, тъй като религиозната принадлежност на г-н Цеков не му позволява да приема, обсъжда или дори публикува мнения, различаващи се от неговото. Всички опити за коментар срещат премодерация и не биват публикувани, ако съдържат дори и намек за критика. Точно поради тази причина ще публикувам отговора си тук, където се трие единствено спама.

Публикацията на г-н Цеков е във връзка с коментара на Юлиян Попов, в който на съвсем човешки език се поставя въпроса, нужна ли е Българската православна църква и трябва ли тя да бъде закрита. В последвалата дискусия в блога на г-н Попов не бе дадено нито едно смислено мнение защо тази църква съществува, и с какво е тя полезна на обществото. Както винаги в подобна дискусия, хората нападнаха човека, който стои зад написаното, а не се опитаха да опровергаят тезите, които той застъпва. Защитниците на църквата поставят като аргумент идеи, които са били актуални преди 100 години, когато православието наистина е било фактор в обществото, при това дори положителен фактор. Тези аргументи обаче нямат нищо общо с днешните реалности, които болезнено изпъкнаха на шестия събор на църквата, който приличаше по-скоро на среща на брокери на недвижими имоти. Всъщност, г-н Цеков трябва най-добре да разбира това, тъй като е присъствал като "светски делегат". Той пише за "справедливия обществен гняв" по форумите, с който хората реагират на публикацията на Юлиян Попов. Всъщност обаче, всеки интернет потребител с елементарна онлайн култура, ако е следил събитията, ще забележи че това е далеч от истината. "Справедливият обществен гняв" се свеждаше до спорадични наплювания, както вече казах, не на тезите които автора излага, а на самия автор.

Така и не разбирам какво визира г-н Цеков с понятието "лъжепророчество". Аз лично не видях някъде да се пророкува нещо, пък било то и лъжливо. Напълно разбирам наследството на религизната догматика, която повелява да се изопачава истината, но все пак живеем в 21 век. Не може една фиктивно църковна организация да върши всякакви безобразия, и наред с това 50 години да се крие зад наследството на историята си. Не може банер с надпис "STOP internet censorship" да украсява блога на даден човек, докато същият този човек не допуска каквото и да било чуждо мнение там. Не може в средата на 2008 година църковните управници гръмко да "изразяват безпокойство от множеството прояви на вредни увлечения сред младежта (невъздържаната употреба на алкохол, появи на насилие, грубост, недисциплинираност, незаинтересованост към учебния процес, изпадане в безпътица и отчаяние) съжителството без брак" и да настояват за предмет "православие" в училищата, като наред с това се мислят за социално активни и отговорни. Никой няма нещо против тези управници да живеят в миналия век, но нека поне не се опитват да се бъркат в светските дела на настоящия век. Те са светски именно поради това - поради недопускането на религиозни догми.
---